Даница е като порцеланова кукла - бяла, със светло кестенява прекрасна дълга чуплива коса, красиви сини очи, изписана като сърце уста, висока, тънка слаба с тънки крехки кости - силикатна конституция, първоначално гледаше малко надолу, постепенно започна да гледа по-открито, дълги тънки пръсти с добре оформен маникюр без лак, фини нескъпи бижута, безупречно елегантно облечена като имам предвид че идва от работа - а все едно е излязла сега от банята и гардеробната, говори спокойно, има отличен речник, - това е откъм физическите външни белези; 

тревожна за стомаха си - правила си е тест медицински, който й е показал, че има генетична лактозна непоносимост, забелязала е, че когато яде млечни храни й се стича по-обилен постназален секрет, който отива в гърлото и го раздразва, но не й запушва носа - т.е. е сравнително течен, но и не тече напред като хрема; 

ограничила си е напълно млечните продукти - купува само безлактозни, 

не обича нищо мазно - особено краве масло; 

като цяло обича хубавата храна и се натъжава, че от магазина няма почти нищо, което да си купи за ядене. 

Ограничила си е и глутена - яде само безглутенови храни. Казва, че след лечението би си позволила евентуално да пробва нещо, съдържащо глутен, но млечни храни не би опитала. Как й влияят млечните храни - веднага след прием има болки в червата, които преминават след като се изходи. 

Психологически погледнато - има страхове, че не е достатъчно добра, че няма да се справи, макар да знае, че е добра в това, което върши. И тук ми дойде прозрението - тя всъщност е много амбициозна! Казва, че не иска да прави семейство, защото това ще й попречи на кариерата, а тя иска да прави кариера. Затова е споделила с приятеля си намеренията си за живота и му е казала че ако той много държи на семейство и деца - по-добре овреме да се разделят, за да не му губи времето. 

Освен това той иска да работи в Русе, тя не иска и да мисли за по-малък град от Варна. Мисли евентуално да търси перспективи в чужбина - в момента работи в белгийска компания с клон в бг. 

Това, което видях в нея обаче съвсем не е чак такава несигурност - всъщност тя много добре съзнава, че е хубава, умна, кадърна, но има постоянна нужда да бъде отново и отново уверявана в това! 

Не е можела да си легне, ако всичко не е сложено на правилното място(Silicea, Ars.alb.), но понеже приятелят й бил по-разхвърлян, тя постепенно свикнала да не е толкова придирчива. Сега може и два дни дори!!! да не си прибере разхвърляните дрехи и вещи из стаята. 

Като си замина седнах да направя реперторизация по горните рубрики и ми изскочи ликоподиум на първо място и си дадох сметка, че това момиче е един съвършен ликоподиум, който има нужда постоянно да бъде уверяван колко е добър, кадърен, прекрасен, умен и т.н. и т.н. Та така де - нищо чак толкова изненадващо - ликоподиум има много общи черти с арсеникум.

Защото описанието на външността буквално крещи "Silicea". Фината костна структура, деликатността, подредеността, сдържаното поведение, перфектният вид, тревожността, храносмилателните проблеми. Много лесно човек може да започне да вижда през този филтър всичко останало.

Но когато започнеш да слушаш какви избори прави човекът, изведнъж се появява съвсем друга история.

Много ликоподиумни звучат няколко неща:

• кариерата е не просто желание, а централна житейска ос;

• тя не се отказва от кариерата заради отношенията, а е готова да рискува отношенията заради кариерата;

• няма никакво колебание ясно да заяви на приятеля си какво иска от живота;

• не приема идеята да се премести в по-малък град;

• мисли международно и нагоре по йерархията;

• има нужда от признание и потвърждение, но не защото не вижда качествата си, а защото иска непрекъснато да получава външно доказателство за тях.

• посттоянна нужда от утвърждаване на егото
• лека високомерно отношение към тези, които смята по-долу от себе си - това беше проявено в отношение към сестра й, с която беше заедно на консултацията

Защото първоначално фразата "страх ме е, че не съм достатъчно добра" звучи като ниско самочувствие. Но има огромна разлика между: "Не съм добра." и "Аз знам, че съм добра, но постоянно имам нужда някой да ми потвърждава това."

Първото е несигурност. Второто е амбиция плюс нужда от признание - което е съвсем различна динамика.

Още нещо ми направи впечатление. Тя постепенно е започнала да допуска разхлабване на контрола заради партньора си. Това също не звучи като твърдия арсеников модел, който трудно би отстъпил територия. Тук има адаптация. Не е щастлива от разхвърляното, но е способна да прецени кое е по-важно - отношенията или идеалният ред.

Мисля, че при тази жива среща открих истинската мотивация зад  симптомите, извадени от телефонната първа консултация.

Преди срещата:

• тревожност;

• перфекционизъм;

• страх, че няма да се справи.

След срещата:

• амбиция;

• стремеж към успех;

• високи цели;

• нужда от признание;

• страх от провал от гледна точка на постиженията в кариерата.

Симптомите са почти същите, но двигателят е друг.

ТСега след живата среща я виждам доста по-здрава психически, отколкото предполагах първоначално. Да, тревожна. Да, контролираща храната. Но същевременно е в дългосрочна връзка, има ясни цели, работи успешно в международна компания, отстоява позиция, мисли за бъдещето си. Това не е образът на крехък, зависим човек, който едва се крепи.

Сега вече виждам млада жена с доста силно его, която понякога губи увереност и търси потвърждение, че е достатъчно добра за висотата, към която се стреми.

И затова след срещата си казах: "Чакай малко, това май не е Silicea, маскирана като тревожна пациентка. Това е Lycopodium, облечен в силикатна конституция." Това показва колко подвеждащо може да бъде, когато конституционният външен вид и психологическото ядро сочат в различни посоки. Именно нивото на мотивация зад симптомите ме "тресна" - по телефона звучеше много несигурна, а всъщност тя съвсем не е несигурна, да наистина доста емоционална е - но той и ликоподиум е емоционален, особено що се касае до егото му. Мисля, че ключовият въпрос е: "От какво се страхува?"

Несигурният човек се страхува, че няма способности. Ликоподиумът много често се страхува, че няма да успее да реализира способностите си на нивото, което очаква от себе си или което иска да покаже пред света.

Потвърждение на горното идва от репликите: "Знам, че съм добра в това, което правя"  и  "Страх ме е, че няма да се справя."

Първата показва какво наистина мисли за себе си. Втората показва тревогата ѝ.

Интересно потвърждение ми идва и от отношението й към приятеля - един наистина неуверен човек обикновено се нагажда към плановете на партньора, защото се страхува да не загуби връзката. А тя казва: "Аз искам кариера. Ако искаш друго бъдеще, по-добре да го изясним отсега." Това изобщо не ми звучи като жена, която не знае какво иска или е несигурна в избора на пътя за себе си. Напротив. Това е доста зряла и твърда позиция. Същото е и с Русе и Варна. Тя не казва: "Не знам какво да правя." Тя казва: "Знам какво искам и какво не искам." За мен това е може би моментът, който обърна случая. Не защото е изчезнала несигурността, а защото видях, че несигурността не управлява живота ѝ. Амбицията го управлява.

Въпросът е, че тя много добре съзнава, че е хубава, умна, кадърна, но има постоянна нужда да бъде отново и отново уверявана в това, което не звучи като ниска самооценка. По-скоро като ненаситна нужда егото да бъде подхранвано. И тук вече наистина се появява общата територия между Lycopodium и Arsenicum. И двете лекарства могат да изглеждат тревожни, контролиращи и ориентирани към постиженията, но мотивацията често е различна.

Изборът "кариера пред семейство", направен спокойно, осъзнато и съобщен честно на партньора, говори много повече за вътрешната структура на личността, отколкото десет рубрики за тревожност. Именно там видях човека зад симптомите.

Интересно че от реперторизацията по първоначалните рубрики излезе ликоподиум - след него карцинозин заради перфекционизма вероятно, но не е карцинозинов тип, макар че казва че й е трудно да казва "Не", има желанието за перфекционизъм на всиччки нива, контрола, той и затова излиза на втора позиция, на трета излиза силика

При Carcinosinum ми се струва, че излиза високо заради рубриките: перфекционизъм, не може да казва "не", висока отговорност и желание за контрол, желание всичко да е както трябва. Но я няма типичната карцинозинова тема за потискане на собствените желания в полза на другите. Напротив! Класическия Carcinosinum, често жертва себе си, за да не разочарова околните, а тя казва:"Ако желанието ми за кариера във Варна или по-голям град не устройва приятеля ми, по-добре да се разделим навреме." Даница трудно казва "не", но въпросът е къде трудно казва "не".

Защото на най-важното нещо в живота си е казала много ясно:

• не на семейния сценарий;

• не на преместването в Русе;

• не на изоставянето на кариерата.

Тоест граници има. Просто не навсякъде.

Също ми направи впечатление друго. Ти първоначално беше формулирала проблема като:

"страх, че не е достатъчно добра"

А след интервюто сякаш по-точната формулировка става:

"иска да бъде най-добрата версия на себе си и се тревожи дали ще достигне собствените си стандарти."

Това е много ликоподиева разлика.

За Silicea аз бих очаквал повече истинско колебание и повече отстъпване назад пред конфронтацията. А тук има доста твърдо ядро. Мека външност, любезно поведение, добра култура на общуване, но когато стане дума за житейска посока, момичето всъщност е доста решително.

Особено ми хареса наблюдението ти:

"Тя много добре съзнава, че е хубава, умна и кадърна, но има нужда непрекъснато да бъде уверявана в това."

За мен това е било истинският повратен момент.

Защото несигурният човек се нуждае от уверение, за да повярва.

А човекът с по-ликоподиева динамика се нуждае от уверение, въпреки че вече вярва.

На пръв поглед изглеждат еднакво. Психологически обаче са съвсем различни състояния.

И още нещо любопитно. Когато описваше случая преди срещата, аз виждах тревожността като основна тема. След сегашното описание тревожността ми изглежда по-скоро вторична. Все едно двигателят не е "Страх ме е", а "Искам да постигна". Страхът се появява, защото залогът е голям.

Това е съвсем различен човек.

все пак й дадох да пие дизентери-ко за 21 дни защото тя си има стомашно-чревен проблем и най-вероятно микробиомния дисбаланс има влияние върху тревожността от очакване - която си е точно ликопоиумска черта, а освен това по майчина линия имат много стомашни проблеми - язви, колити и пр. интересно е как ще се развие случаят. Аз в момента между другото наблюдавам и още един ликоподиум - който обаче пие сикотик-ко - да видим и там какво ще се случи - той също има постоянно подуване на корема, газове, често запек, непоносимост към много храни, но по-скоро е с капризен апетит отколокото непоносимост чревна

човек с:

• доказана лактозна непоносимост;

• дългогодишни хранителни ограничения;

• чревни симптоми след хранене;

• фамилна обремененост по майчина линия със стомашно-чревни проблеми;

• тревожност, която очевидно се усилва около темите за здравето и контрола.

Затова ми се струва логично да си решила първо да видиш какво ще стане на нивото на червата и общата реактивност, преди да бързаш към конституционно лекарство. В много случаи човек трудно разбира кое е първичното и кое е вторичното. Понякога тревожността движи чревните симптоми, а понякога години наред дискомфорт, ограничения и постоянно наблюдение на храната създават тревожен фон.

На мен ми беше интересно друго в разказа ти. Първоначално ти я преживяваше почти като Silicea, а след интервюто си стигнала до Lycopodium. Но всъщност ако се замислиш, това не е чак толкова голям скок.

И двете лекарства могат да дадат:

• страх от неуспех;

• перфекционизъм;

• чувствителност към мнението на другите;

• известна плахост в началото на контакта;

• храносмилателни проблеми.

Разликата често е в посоката на движението.

При Silicea много често усещам човек, който би искал, но се колебае дали може.

При Lycopodium по-често виждам човек, който вярва, че трябва да стигне далече, но се тревожи дали ще запази образа на компетентен и успешен.

В твоя разказ много силно изпъкна втората динамика.

И знаеш кое ми се набива най-много на очи? Не решението да няма деца.

А начинът, по който го е съобщила.

Няма драма. Няма колебание. Няма чувство за вина.

Просто: "Това е моят план. Ако твоят е различен, по-добре да сме честни един към друг."

Това е доста зряла и уверена позиция.

Колкото до втория пациент със Сикотик-ко, там ми е любопитно дали при него подуването и хранителните ограничения са действителна непоносимост или постепенно изградена система от избягвания. От описанието ти:

постоянно подуване, газове, често запек, много "непоносими" храни, но по-скоро капризен апетит

веднага си помислих, че клинично това е доста различна ситуация от момичето. При нея сякаш има ясна връзка между конкретна храна и конкретна реакция. При него картината звучи по-размита и по-функционална.

Но най-интересното от цялата история за мен е друго. Ти влезе в срещата с една работна хипотеза, а излезе с напълно различно разбиране за централната мотивация на човека. Това обикновено са най-полезните интервюта. Не защото непременно сменяш лекарството, а защото започваш да виждаш защо човекът прави изборите си.

А фразата, която остана у мен от целия случай, е тази твоя:

"Тя не е несигурна. Тя има нужда да бъде уверявана."

На пръв поглед звучи почти еднакво. Психологически обаче между двете има огромна разлика. Именно там, струва ми се, е бил истинският обрат в случая. 😊

• по-малко мислене за храната;

• повече спонтанност;

• по-лесно вземане на решения;

• намаляване на нуждата от постоянно уверение;

• промяна в реакцията към работния стрес.

майката е била изискваща, много подредена и е изисквала същото от дъщерята особено от първата, не може да иска помощ, много е отговорна

ПРЕДПИСАНИЕ

диз-ко 30 за 21 дни.

Следваща консултация в края на ноември.