|
1/16-финалите чукат на вратата! Пълна ТВ програма на Световното първенство по футбол 2026
Posted on Saturday June 27, 2026 23-ото ФИФА Световно първенство по футбол 2026 ще се проведе от 11 юни до 19 юли. Домакинството на турнира ще бъде ... Кой е най-добър на плажа?: Доза допамин за днешния ден
Posted on Saturday June 27, 2026 Ориентираме се към край на сериозните новини за днес! Време е за вечерната ни доза допамин – няколко секунди, коит...
Posted on Thursday January 01, 1970
Posted on Thursday January 01, 1970
Рицарски загадки от сърцето на Лондон
Posted on Saturday June 27, 2026 В църквата на тамплиерите „Темпъл“ почиват мъжете, подписали Магна Харта, а героите на Дан Браун търсят Светия Граал„Флийт стрийт“ е царството на вестникарите, там вилнее Бръснарят - демон, вдъхновил Джак ИзкормвачаАвтор: Даниела Денева „Ставай и ставай отново, докато агнетата станат лъвове“.Това не е библейска повеля, нито латинска сентенция. А надпис върху меча на Робин Лонгстрайд – бъдещия Робин Худ, от едноименния филм, режисиран от рицаря Ридли Скот с участието на Ръсел Кроу. Фразата е от фамилното мото на Лонгстрайд-баща, участник в драматичните събития, когато английските барони въстават срещу Короната за своите права и успяват да се преборят за подписването на Великата харта на свободите (Magna Carta). Това е първият акт, ограничаващ абсолютната власт на монарха, а историците виждат в него полагането на основите на съвременната демокрация. Реални герои от тази сага почиват в църквата Темпъл“ (Temple Church) в сърцето на Лондон, където се заплитат истории за доблестни рицари,... Селото на духовете. Нощем никой не е сам
Posted on Saturday June 27, 2026 Пътят към Горно Уйно е като пътека към забравена приказка. Върви нагоре през Осоговската планина, през завои, които сякаш не водят към място, а към време. Тук тишината не е празнота, а присъствие. Тя стои между дърветата, по каменните зидове, по старите покриви, които още пазят топлината на хората, напуснали селото.Горно Уйно е малко, почти обезлюдено, но никой не смее да го нарече пусто. Защото нощем, казват местните, селото оживява по свой начин. И не от живи.Когато падне мракът, сенките стават по-дългиСлед залез въздухът се сгъстява. Пътеките потъват в мастилена тъмнина, а къщите изглеждат по-високи, сякаш се надигат да чуят какво ще се случи.Тогава започват стъпките. Не бързи, не тежки – равни, спокойни, като на човек, който се прибира у дома след дълъг ден. Само че домът е празен.Старите хора разказват, че понякога се чува и скърцане на врата, която никой не отваря. Или почукване по прозорец, което спира точно в мига, в който се осмелиш да погледнеш.„Те са си наши“, казват местнит...
Posted on Thursday January 01, 1970
Posted on Thursday January 01, 1970
|